Изкуственият интелект и войната

Що е това „военно дело“?

Трябва, обаче, да признаем, че има една област на прилагане на ИИ, където съгасуването на подобни правила ще бъде много, много трудно. За съжаление, това е именно военната област, където, като че ли ИИ днес най-бързо и активно навлиза.

Целта на статията е да разгледа, анализира и доколкото е възможно да обобщи проблема „ИИ и войната“ през призмата на различни аспекти.Тази цел се постига чрез задачите, структурирани в основните раздели на предложения материал.

Първо ще уточним какво разбираме под термина „военно дело“. В него включваме не само въоръжения конфликт между две или повече сили, независимо от техния формат или структура. „Военното дело“ обхваща всички фактори и условия, предхождащи и съпровождащи гореназвания конфликт. Но също така и последствия, действия, и други, последващи и следващи въоръжения конфликт.

Използването на ИИ във военното дело следва а разгледаме през призмата на класическата класификация на военното дело на три равнища, всяко от които представлява отделен обхват от вземане на решения,  планиране действия и тяхното изпълнение.

Стратегическо равнище

Стратегическото ниво е свързано с възможно най-общи дългосрочни цели, например, при държавите – с национални или коалиционни цели. Предполага дългосрочно планиране, политика и разпределение на фактори и ресурси. На това ниво решенията се вземат от най-висшето равнище. При държавата това са държавните глави, министрите на отбраната, началник-щабовете.

Вече в текущите условия на това ниво активно се използва ИИ, който подпомагат вземането на решенията в такива области като:

• Определяне на военна доктрина;
• Определяне какви действия да се предприемат – дали да се започне война, да се подготвят за отбрана, или някакво трето, четвърто и даже пето решение;
• Формиране на съюзи и стратегии за действие;
• Планиране и разпределяне на бюджети за съответните действия – нападение, отбрана и други.

Едновременно с това ИИ активно е включван в разузнаване, наблюдение и прогнозиране, например:

• Системите с изкуствен интелект анализират сателитни изображения, социални сигнали и данни от сензори, за да предоставят информация за противника в реално време;
• В последно време се инвестира сериозно в генеративен изкуствен интелект/ГИИ – GenAI/, за да синтезира разузнавателна информация и да подобри скоростта на вземане на решения;
• Прогнозна аналитика и прогнозиране – Изкуственият интелект може да прогнозира политики и курс на действия на противника, като анализира модели в глобални потоци от данни. Правителствата могат да използват това, за да предотвратят враждебни действия и политики, както и обратното, сценарии за „стоплянне на отношения“, създаване на междудържавно сътрудничество и даже коалиции.

Оперативно равнище

Оперативно ниво, което е фокусирано върху кампании и големи операции.Целта е

координация на множество тактически единици за постигане на стратегически цели. Като правило на държавно военно равнище това са командири на театър на военните действия, ръководства на армейско или корпусно ниво.

На това равнище ИИ се използва при вземане на решения, свързани с:

• Планиране на регионална офанзивна или отбранителна кампания;
• Координиране на въздушни, сухопътни и морски сили в театър на военните действия;
• Управление на логистиката и разузнаването в региона.

Освен това, изкуственият интелект помага командирите да симулират сценарии, да оценяват рисковете и да вземат по-бързи и по-информирани решения. На практика се преминава към промяна на модели, зависими от човека, към алгоритмична прецизност, при която се предефинират командните структури.

На оперативно ниво ИИ играят важна роля и в такива области като:

• Кибер- и електронна война: Изкуственият интелект следи електронните сигнали, за да прекъсва комуникациите на противника и да защитава приятелски системи. При което той се адаптира динамично към контрамерките, превръщайки електронната война в битка на алгоритми;
• Оптимизация на логистиката и веригата за доставки: Изкуственият интелект прогнозира пикове в търсенето, оптимизира транспортните маршрути и управлява инвентари, като гарантира, че войските получават доставки точно когато и където са необходими.

Тактическо равнище

Тактическото ниво е фокусирано е върху битки и сражения, чиято цел е директен сблъсък и изпълнение на мисии.Участници на това ниво са командири на подразделения, командири на взводове, полеви офицери.

На това равнище ИИ се използва при вземане на решения, разработка на сценарии, прогноза и други, свързани с прилагане на различни бойни тактики както стандартни, така и нестандартни при провеждане на нападение или засада, маневриране на войски в престрелка, флангиране или потискане.

Именно на тактическо ниво се използват автономни оръжия и дронове, т.е. БПЛА (безпилотни летателни апарати) и роботизирани безпилотни наземни, надводни и подводни средства, задвижвани от изкуствен интелект. Наземните могат да се движат по сложен терен, въздушнте, надводните и подводните могат да се придвижват по сложни маршрути. Всички те са способни да идентифицират цели и да изпълняват мисии с минимална човешка намеса.

Изкуственият интелект, етични и правни съображения във военното дело

Възходът на изкуствения интелект във войната налага преосмисляне на дългогодишни правни и етични норми.

1. Автономно вземане на смъртоносни решения

• Оръжията с изкуствен интелект могат да избират и атакуват цели без човешки надзор;
• Повдига въпроса: Кой е отговорен за неправомерни смъртни случаи – инженерите, командирите или самият алгоритъм?

1. Спазване на международното хуманитарно право (МХП)

• МХП изисква разграничение (между бойци и цивилни), както и неизползване на летално оръжие по отношение на невоенни лица, особено деца, жени и възрастни;
• Критиците твърдят, че системите с изкуствен интелект може да се затрудняват да интерпретират сложни бойни контексти, рискувайки нарушения ва МХП.

1. Проблемът с „черната кутия“

• Много системи с изкуствен интелект работят непрозрачно, което затруднява контрола на решенията;
• Тази липса на прозрачност оспорва надлежния процес, отчетността и разследванията след конфликт.

1. Глобално управление и договори

• ООН и редица страни настояват за обвързващи разпоредби относно автономните оръжия;
• Някои държави се застъпват за забрана на „роботи-убийци“, докато други се съпротивляват;
• Надпревара във въоръжаването: изкуственият интелект може да предизвика глобална надпревара за автономни оръжия, подобно на разпространението на ядрени оръжия.
• Масовото използване на Изкуствен интелект във военното дело може да бъде стане толкова мащабно, че да предизвика ефект подобен на този на оръжията за масово поразяване – ядрени и термоядрени, химически и бактериологически оръжия.

1. Етични дилеми

• Трябва ли на ИИ да се позволи да взема решения, свързани с живот или смърт на човешки същества?
• Може ли ИИ да бъде програмиран с морални разсъждения – или винаги ще отразява пристрастията на своите създатели?

Тези етични и правни проблеми засега нямат отговор. В определена кратко-, средно- и даже дългосрочна перспектива въоръжените конфликти „обещават“ да присъстват в живота на държавите и народите. Затова ще повторим нашата основна теза за необходимостта от междудържавно съглашение с включени правни положения, признати на глобално равнище. Същите следва да отразяват етичните норми, свързани с използването на ИИ както за граждански, така и за военни цели. Съответно, нарушаването на тези правни положения трябва да се смята за престъпление срещу човечеството и на нарушителите да се търси отговорност от международни съдилища.

ГЕОПОЛИТИКА