50 години Дворец на културата във Враца: Историята зад една емблематична сграда
През тази година се навършват 50 години от откриването на една от най-разпознаваемите сгради във Враца – Двореца на културата. Построен в чест на 100-годишнината от подвига на Христо Ботев и неговата чета, днес той продължава да бъде едно от средищата на културния живот в града.
В комплекса са разположени Драматично-кукленият театър, Регионалният исторически музей с художествена галерия «Иван Фунев», Симфониета – Враца, Ритуалната зала и други институции. Но зад тази внушителна сграда стои една история, която не се вижда от фасадата. История за големи амбиции, сложни решения, недостиг на средства и немалко препятствия, които е трябвало да бъдат преодолени, за да бъде Дворецът завършен навреме. Именно за тези събития разказват хората, участвали в изграждането му.
Един от тях е Кръстьо Трендафилов – ръководител на обекта, но и човек с важна роля в обществения и стопанския живот на Враца през годините. Той е бил кмет на града, директор на Машиностроителния комбинат «Гаврил Генов», народен представител, областен управител на Монтана, а по-късно и министър на земеделието и хранителната промишленост. Автор е и на изследвания, посветени на стопанската история на Враца и региона.
Днес, половин век след откриването на Двореца, той си спомня за времето, когато градът расте бързо, културният му живот се развива, но няма достатъчно пространства за театър, концерти, изложби и музейни експозиции. Как се ражда идеята за Двореца на културата? Какво е било предизвикателството да се построи толкова голям и модерен за времето си комплекс? И какво се случва, когато строителството напредва, а парите свършват? Разговаряме с Кръстьо Трендафилов, който ни връща към онези години и разказва някои любопитни истории буквално от строителната площадка.
«След 1945 година Враца започна да се развива бурно. Тогава градът беше с население около 20 хиляди души, а към 1970 година вече беше над 70 хиляди, а през 1980-а достигна 82 хиляди.
В същото време във Враца вече имахме държавен театър, симфоничен оркестър, пионерски дом с много добри състави, клуб на културата, а в един момент се създаде и опера, която за десет години направи 18 представления. Всичко това обаче нямаше необходимата база. Ползвахме читалище «Развитие», което буквално се използваше за всичко.
Това принуди местното ръководство да обяви конкурс за изграждането на културен дом. Идеята беше да имаме сграда с театрален салон, две зали, едната от които да позволява оперни представления, музей, картинна галерия и конферентна зала, където да се извършва научна работа.
През 1968 година конкурсът беше спечелен от ателие за проектиране на сгради за културни институти. В него участваха професор Борис Камиларов, архитект Цанко Хаджистойчев и архитект Михаил Соколовски. Те създадоха проект, с който се явиха на конкурс във Виена за сграда за културни институти и спечелиха първа награда. За нас това беше огромно признание.
Проблемът беше как да започнем строителството. Необходими бяха много средства, а такива не бяха предвидени в петилетните планове. Тогава приоритет бяха строителството на заводи и жилища за непрекъснато растящия град.
В един момент се появи решение. Химическият комбинат във Враца, който по това време произвеждаше карбамид и беше изключително печеливш, предложи да изгради Дом на химика. Инициативата беше приета и строителството започна с около 800 хиляди лева, отпуснати от комбината.
Когато изградихме грубия строеж обаче, парите свършиха. Започна ходене по мъките – търсене на допълнително финансиране, разговори с плановия комитет, опити да се увеличат лимитите. В един момент дори се обсъждаше сградата да бъде замразена и да се чака по-добро време.
А ние вече бяхме решили, че за честванията на 100-годишнината от гибелта на Христо Ботев през 1976 година Враца трябва да има тази сграда завършена.
В крайна сметка успяхме да осигурим допълнителни средства и строителството продължи. Това беше изключителен обект и своеобразна школа за строители и монтажници. Голяма част от оборудването за сцената трябваше да бъде произведено в Германия, но в един момент германската страна отказа доставката. Тогава български предприятия започнаха сами да проектират и изработват необходимото сценично оборудване».
Истории като тази показват, че зад всяка голяма сграда стоят не само проектите и строителните материали, но и решенията, усилията и понякога доста неочакваните ситуации, с които се сблъскват хората, работили по нея. А Дворецът на културата във Враца вече 50 години е част от живота на града – място, в което се срещат театърът, музиката, изкуството и историята.
БНР
