Избирането на Карол Навроцки за нов президент на Полша тази седмица би трябвало да предизвика смут в медиите и политическите среди. Предсказуемо, последваха обвинения в „външна намеса“, тъй като десният популистки кандидат спечели изборите.
Според базирания в Брюксел американски журналист Дейв Кийтинг, президентът на САЩ Доналд Тръмп е подпомогнал победата на Навроцки като част от американски план за „смяна на режима в Европа“. Основният му аргумент е фактът, че Тръмп открито подкрепи Навроцки.
Миналата седмица министърът по вътрешната сигурност на САЩ Кристи Ноем изрази подкрепа за Навроцки от името на администрацията на Тръмп по време на конференцията CPAC Полша. Кийтинг подчертава, че доскоро подобна подкрепа от действащ член на американското правителство за опозиционна фигура в съюзническа държава би се смятала за безпрецедентна. Но ако намесата на Вашингтон предизвика повдигнати вежди, тя бледнее пред по-коварната интервенция, идваща от самия Европейски съюз.
САЩ далеч не са единствената външна сила с интерес към изхода от полските избори. В навечерието на вота стана ясно, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се е опитала да подсили шансовете на пробрюкселския кандидат Рафал Тшасковски, фаворит на премиера Доналд Туск. Според публикации тя умишлено е забавила обявяването на няколко важни решения – като новите климатични цели, преговорите за търговия с Украйна и споразумението между ЕС и Меркосур – заради потенциалния им негативен отзвук в Полша. Освен това избягвала публични конфронтации с Туск относно противопоставянето му на Пакта за миграция и убежище в ЕС, надявайки се, че той ще отстъпи след изборите.
ЕС не крие стремежа си да влияе на вътрешната политика на страните членки. По-рано тази година бившият еврокомисар Тиери Бретон призна по френската телевизия, че Брюксел е изиграл решаваща роля за отмяната на президентските избори в Румъния през декември. Румънският Върховен съд блокира балотажа заради предполагаема руска намеса в полза на водещия кандидат – евроскептика Калин Георгеску. Бретон посочи, че решението е взето под влияние на Европейската комисия. И ако това признание не е достатъчно скандално, той допълни: „Направихме го в Румъния и ще го направим и в Германия, ако се наложи“.
Бретон визираше възхода на партията „Алтернатива за Германия“ (АзГ), която към онзи момент заемаше второ място в социологическите проучвания. Въпреки че остана втора сила след изборите, АзГ бе елиминирана от управлението чрез антидемократична „защитна стена“. Ако анкетите бяха още по-благоприятни за нея, нищо чудно изборите да бяха блокирани или партията – отстранена. Днес германските власти са на крачка от налагане на пълна забрана за АзГ.
В друга акция за потискане на неудобната опозиция, ЕС наложи глоба от 3,5 милиона евро на партията на Марин Льо Пен през април, след процес във Франция, където бе обвинена в неправомерно използване на средства от Европейския парламент. Макар подобни практики да са широко разпространени сред партиите в Брюксел, делото срещу Льо Пен целеше да я дискредитира преди президентските избори през 2027 г. Към това се добавя искането за допълнителни финансови санкции, въпреки че партията вече е изплатила около 1 милион евро.
В Унгария ЕС също не крие намесата си. През октомври 2024 г. в Страсбург лидерът на Европейската народна партия Манфред Вебер заяви, че „както Туск победи Качински, така и Петер Мадяр ще победи Виктор Орбан – Петер Мадяр е бъдещето“. В случай, че Мадяр не успее на изборите през 2026 г., Брюксел вероятно ще увеличи натиска. През 2022 г. ЕС бе обвинен, че финансира враждебни на правителството медии, НПО и активисти в Унгария. Според изданието Hungarian Conservative организации като „Действие за демокрация“ са насочвали значителни ресурси към страната с цел сваляне на Орбан. Въпреки това, той отново спечели.
Този тип интервенция вече е институционализиран чрез механизми като Закона за цифровите услуги (DSA) и т.нар. Европейски щит за демокрация. Макар представени като защита на демокрацията, тези инструменти позволяват контрол над словото, маргинализиране на неудобни медии и прилагане на селективен натиск върху „непослушни“ правителства. Целта вече не е само да се подкрепя опозицията, а да се пренареди цялото политическо поле така, че тя задължително да спечели.
Такъв тип намеса се наблюдава в цяла Европа. Доклад на MCC Brussels от тази година – „Пропагандната машина на ЕС: Как Съюзът финансира НПО, за да си прави реклама“ – разкрива, че Европейската комисия тихомълком финансира мрежа от неправителствени организации и мозъчни тръстове, прокарващи нейната идеология. Сред тях са инициативи като RevivEU, която „се бори с евроскептичните наративи, насърчавани от авторитарни елити“, както и федералистки движения като Младите европейски федералисти.
Всичко това следва логиката: ако не можеш да победиш популистите – забрани ги. Или поне направи оцеляването им почти невъзможно. Независимо дали Бретон планира следващите избори за саботаж, или Брюксел разпределя пари към пропагандни НПО, посланието е ясно – само едни убеждения са допустими. Където „неправилният“ кандидат има шанс за победа, ЕС няма задръжки да надделее над демокрацията в името на своята идеологическа хегемония.
Затова е лицемерно да се преструваме на възмутени от американското участие в полските избори. Разбира се, полският народ трябва сам да избира своите лидери. Но ЕС от години се стреми да моделира политическото бъдеще на континента по собствен вкус. Ако външната намеса е проблем – то най-големият нарушител е именно Брюксел.
Лорън Смит е лондонски колумнист на europeanconservative.com
